Buba's Bootcamp - трансформацията

След три седмици усилени тренировки по 4 пъти седмично (оказа се, че при 5 наистина ще измра) дойде времето на един друг boot camp - ремонтният, който се оказа не по-малко уморителен. Та да си дойдем на думата, новото редовно занимание (освен сватбата) се нарича "Мисия нашият дом" и ще представлява едно не само козметично обновяване на мястото, на което ще живеем. Надявам се да ни остават време и сили за традиционния bootcamp, въпреки че до 11 октомври едва ли ще стане. След сватбата (на 3 октомври, все се каня да напиша нещо и за нея) заминаваме на СПА, а в деня след завръщането сме на кръщене на племенника Давид. Не съм проверявала резултати от експеримента в мерки, само мога да споделя колко тонизирана се чувствам, колко приятно е усещането под душа, след като си се изпотил здраво заедно с Били Бланкс. Обещавам си да намирам време поне два пъти седмично по време на усиления ремонт, а ако са три ще е още по-доволно.

Buba's bootcamp - ден пети

Да кажем, че след успешното начало на този експеримент, засега той протича все така успешно. Основната мускулна треска ми мина, а вчера тренировката беше като песен. Тае-бо, корем, лицеви опори (да, да! 4 серии по малко бройки, но все пак бройки!) и ритници+удари. В резултат на лицевите и постараването ми в ударите, днес имам мускулна треска (съвсем слаба) на неподозирани места по гърба и леко по ръцете.

Днес беше четвъртата тренировка за седмицата. Издеяних тае-бото, а по план днес ми се полага само това. Следват два дни почивка. От другата седмица тренировките ще са 5.

Buba's Bootcamp - ден трети

Хората, които контактуват достатъчно редовно с мен, би трябвало да знаят, че от години (поне 3) се боря да изградя навика да спортувам. Няма да обвинявам когото и да било за това, че въпросният навик не е бил изграден навремето. Явно причината е била основателна. Та същите тези хора знаят, че имам няколко пъти по три месеца активно спортуване (кардио + силови), през които само аз знам колко добре се чувствах. Явно третият месец за мен е като някаква неосъзната психологическа граница, която всеки път се надявам да преодолея. Та не това беше мисълта на този постинг.

В неделя (30 август) с Павлин гледахме предаване - туристически гид за Лос Анджелис. В него водещият взимаше участие в какви ли не дейности, като една от тях беше някакъв вид Bootcamp, който е с продължителност 6 седмици (по 5 тренировки на седмици, от понеделник до петък) и цели да вкара наглед обикновени хорица в добра спортна форма. На моят коментар: "Невъзможно", той реши да ме опровергае. Каза ми, че след такъв период на тренировки с такъв интензитет, ще усещам много голяма разлика. Хм, замислих се, това си е хвърлена ръкавица. До сватбата остават точно 5 седмици, нашият Bootcamp ще е толкова (едва ли някой очаква на медената си седмица да се скъсвам от тренировки). И приех предизвикателството, с обещанието да не се отказвам, каквото и да ми струва това.

Понеделник (31.08) беше първият ден. Стартирахме с добре познатото ми Tae-bo Cardio, което вече знам наизуст, но ми е приятно да правя. Следваха 8-минутните упражнения за корем, както и четири серии лицеви опори или подобия на тях, тъй като съм отвикнала и това е ужасно! Завършихме с трениране на удари с ръце и ритници. Всичко това беше гарнирано със солидна доза разтягане. За около час и нещо. Мускулната треска започна вчера привечер и направо ми се ревеше.

Вторник (01.09) - ден две. Та както споменах, мускулната треска беше умопомрачителна, но геройски издържах предвиденото за деня, а именно само Tae-bo Cardio и малко разтягане.

Сряда (02.09) - ден три. Горната преса ме скъсва от болка когато се опитвам да се протегна, на бедрата почти премина. Днес ми е ден за почивка, по изключение тази седмица тренировките ще са 4, не 5.

И ако една седмица преди сватбата се наложи да стеснявам роклята, ще черпя, няма да се ядосвам :)