Някой беше създал една facebook страница "Визия за България". Надъхващо-патриотична страница, насочена към всички хора, останали в България с идеята да работят за нея и нейното добруване. С голям ентусиазъм се включвах с коментари и доскоро се учудвах как може половин година по-късно да има само 23-ма последователи. Вече не се чудя.
Нямам визия. Нямам визия за държава, в която най-важното е индивидът, а не отборът. Нямам визия за държава, в която управляващ е синоним на крадец, държавен служител на хрантутниик, работник на мързеливец, работодател на алчен тиранин.
Нямам визия за място, на което хората изхвърлят боклуците си по улицата, на което всеки си мисли, че другите са му длъжни.
Излизаш от вкъщи, стъпваш на мрачното стълбище и дишаш прах, защото съседите ти не искат да отделят 2 лв. на месец за чистачка. Още повече - никой от тях не иска да вземе тези пари и да играе тази роля. Стигаш до входната врата, зее широко отворена. Нищо, че всеки трябва да има ключ и има домофон. А после всеки се възмущава като оберат нечие мазе.
Излизаш на улицата, боклук до боклук. Човешки такъв. Гледат те намръщено, бутат се. От ъгъла завива 25-годишен кабриолет с четирима от бъдещето на България. Роми, де. Дъни най-ниско поставената гнусна музика на света. Естествено не пропуска пешеходците на пътеката. Нямам визия.
Поглеждаш в другата посока с надежда да видиш нещо, което да те накара да се усмихнеш. Хлапе на 15-16 години, с впити дрехи (колкото ги има), голям обем върху главата и малък в нея. Но с претенции и самочувствие. Другото бъдеще на България. Ами, нямам визия.
Влизаш на работа. Сблъскваш се с кисел висшестоящ, който трепери за стола си и се е вкопчил в него на всяка цена. На всяка цена трябва да остане на него, какво като минава през трупове? Скоро няма да има какво да убива. Колежка вече трети час мига срещу колега и арогантно се подсмихва в нескопосана свалка. Само час след обедната почивка ще кърши пръсти колко много работа има. Но ще си тръгне на ръба на осмия час.
Излизаш отново навън, защото ти трябва въздух. Възрастна жена едва седи в жегата, продава плетени терлички. Цял живот блъскала за нещо, което се изпари за няколко години. Клише, но е факт. Млада майка с количка с дете, фас в едната ръка, с другата нервно бута съоръжението по разбития тротоар (а може би по улицата). И иска майчинство до безкрай. Нервно се усмихва и самодоволно споделя как е прецакала държавата като се е осигурявала фиктивно. Или плюе държавата, защото се е съгласила да я осигуряват на минимума. Моралът й също е на минимума.
На съседния ъгъл прегърнато семейство с малко дете. И куфар до тях. Истинското бъдеще на България я напуска. Напуска я, защото тук оцеляване няма. Ще постоят разделени и пак ще се съберат, далеч от сбирщината недоволни, мързеливи, саможиви идиоти. И преди да ме опровергаете се замислете.
Нямам визия. Точка.
