Спортът е хубаво нещо. Носи ти удовлетворение, здраве, красота. Обаче в някои свои форми за мен е ужасно извратен. Фитнес културата например. Перченето и пъшкането в залата пред останалите посетители е потресаващо. Ходенето на фитнес, само за да кажеш, че видиш ли "аз ходя на фитнес" ми се струва лишено от всякакъв смисъл. Купуването на "екип за фитнес", "чанта за фитнес", едва ли не "бижута за фитнес" (?!!) е нещото, по което можете да познаете дали някой ходи там, за да спортува или да си приказва.
Другото извратено нещо е парадирането пред хората колко и как сме тренирали, особено ако отсрещният е убеден, че ти не можеш по никакъв начин да постигнеш тези спортни резултати при настоящия си тонус. Кому е нужно? Споделяйки неистини, не лъжем ли себе си? Не е ли идеята на спорта да се чувстваш добре, тонизиран, пъргав, да ти се иска да полетиш? А не да казваш "виж, как аз спортувам", а всъщност да си все същото превтасало тесто.
Много глупости избълвах, но все пак е четвъртък, а и отново съм на работа. След малко отивам да се раздвижа и да си подредя мислите.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
Ми не е така, пък !!!
Предполагам за първата част говориш. Не съм казала, че всички са така, но голяма част - да. Нали ги наблюдавам от едно известно време. Факт е, че достатъчно ефективно можеш да тренираш и в домашни условия, при това безплатно (поздрав с вечерята, която сготвих: тиквички с ориз :D)
Публикуване на коментар