Нямам визия

Някой беше създал една facebook страница "Визия за България". Надъхващо-патриотична страница, насочена към всички хора, останали в България с идеята да работят за нея и нейното добруване. С голям ентусиазъм се включвах с коментари и доскоро се учудвах как може половин година по-късно да има само 23-ма последователи. Вече не се чудя.

Нямам визия. Нямам визия за държава, в която най-важното е индивидът, а не отборът. Нямам визия за държава, в която управляващ е синоним на крадец, държавен служител на хрантутниик, работник на мързеливец, работодател на алчен тиранин.

Нямам визия за място, на което хората изхвърлят боклуците си по улицата, на което всеки си мисли, че другите са му длъжни.

Излизаш от вкъщи, стъпваш на мрачното стълбище и дишаш прах, защото съседите ти не искат да отделят 2 лв. на месец за чистачка. Още повече - никой от тях не иска да вземе тези пари и да играе тази роля. Стигаш до входната врата, зее широко отворена. Нищо, че всеки трябва да има ключ и има домофон. А после всеки се възмущава като оберат нечие мазе.

Излизаш на улицата, боклук до боклук. Човешки такъв. Гледат те намръщено, бутат се. От ъгъла завива 25-годишен кабриолет с четирима от бъдещето на България. Роми, де. Дъни най-ниско поставената гнусна музика на света. Естествено не пропуска пешеходците на пътеката. Нямам визия.

Поглеждаш в другата посока с надежда да видиш нещо, което да те накара да се усмихнеш. Хлапе на 15-16 години, с впити дрехи (колкото ги има), голям обем върху главата и малък в нея. Но с претенции и самочувствие. Другото бъдеще на България. Ами, нямам визия.

Влизаш на работа. Сблъскваш се с кисел висшестоящ, който трепери за стола си и се е вкопчил в него на всяка цена. На всяка цена трябва да остане на него, какво като минава през трупове? Скоро няма да има какво да убива. Колежка вече трети час мига срещу колега и арогантно се подсмихва в нескопосана свалка. Само час след обедната почивка ще кърши пръсти колко много работа има. Но ще си тръгне на ръба на осмия час.

Излизаш отново навън, защото ти трябва въздух. Възрастна жена едва седи в жегата, продава плетени терлички. Цял живот блъскала за нещо, което се изпари за няколко години. Клише, но е факт. Млада майка с количка с дете, фас в едната ръка, с другата нервно бута съоръжението по разбития тротоар (а може би по улицата). И иска майчинство до безкрай. Нервно се усмихва и самодоволно споделя как е прецакала държавата като се е осигурявала фиктивно. Или плюе държавата, защото се е съгласила да я осигуряват на минимума. Моралът й също е на минимума.

На съседния ъгъл прегърнато семейство с малко дете. И куфар до тях. Истинското бъдеще на България я напуска. Напуска я, защото тук оцеляване няма. Ще постоят разделени и пак ще се съберат, далеч от сбирщината недоволни, мързеливи, саможиви идиоти. И преди да ме опровергаете се замислете.

Нямам визия. Точка.

Buba's Bootcamp - трансформацията

След три седмици усилени тренировки по 4 пъти седмично (оказа се, че при 5 наистина ще измра) дойде времето на един друг boot camp - ремонтният, който се оказа не по-малко уморителен. Та да си дойдем на думата, новото редовно занимание (освен сватбата) се нарича "Мисия нашият дом" и ще представлява едно не само козметично обновяване на мястото, на което ще живеем. Надявам се да ни остават време и сили за традиционния bootcamp, въпреки че до 11 октомври едва ли ще стане. След сватбата (на 3 октомври, все се каня да напиша нещо и за нея) заминаваме на СПА, а в деня след завръщането сме на кръщене на племенника Давид. Не съм проверявала резултати от експеримента в мерки, само мога да споделя колко тонизирана се чувствам, колко приятно е усещането под душа, след като си се изпотил здраво заедно с Били Бланкс. Обещавам си да намирам време поне два пъти седмично по време на усиления ремонт, а ако са три ще е още по-доволно.

Buba's bootcamp - ден пети

Да кажем, че след успешното начало на този експеримент, засега той протича все така успешно. Основната мускулна треска ми мина, а вчера тренировката беше като песен. Тае-бо, корем, лицеви опори (да, да! 4 серии по малко бройки, но все пак бройки!) и ритници+удари. В резултат на лицевите и постараването ми в ударите, днес имам мускулна треска (съвсем слаба) на неподозирани места по гърба и леко по ръцете.

Днес беше четвъртата тренировка за седмицата. Издеяних тае-бото, а по план днес ми се полага само това. Следват два дни почивка. От другата седмица тренировките ще са 5.

Buba's Bootcamp - ден трети

Хората, които контактуват достатъчно редовно с мен, би трябвало да знаят, че от години (поне 3) се боря да изградя навика да спортувам. Няма да обвинявам когото и да било за това, че въпросният навик не е бил изграден навремето. Явно причината е била основателна. Та същите тези хора знаят, че имам няколко пъти по три месеца активно спортуване (кардио + силови), през които само аз знам колко добре се чувствах. Явно третият месец за мен е като някаква неосъзната психологическа граница, която всеки път се надявам да преодолея. Та не това беше мисълта на този постинг.

В неделя (30 август) с Павлин гледахме предаване - туристически гид за Лос Анджелис. В него водещият взимаше участие в какви ли не дейности, като една от тях беше някакъв вид Bootcamp, който е с продължителност 6 седмици (по 5 тренировки на седмици, от понеделник до петък) и цели да вкара наглед обикновени хорица в добра спортна форма. На моят коментар: "Невъзможно", той реши да ме опровергае. Каза ми, че след такъв период на тренировки с такъв интензитет, ще усещам много голяма разлика. Хм, замислих се, това си е хвърлена ръкавица. До сватбата остават точно 5 седмици, нашият Bootcamp ще е толкова (едва ли някой очаква на медената си седмица да се скъсвам от тренировки). И приех предизвикателството, с обещанието да не се отказвам, каквото и да ми струва това.

Понеделник (31.08) беше първият ден. Стартирахме с добре познатото ми Tae-bo Cardio, което вече знам наизуст, но ми е приятно да правя. Следваха 8-минутните упражнения за корем, както и четири серии лицеви опори или подобия на тях, тъй като съм отвикнала и това е ужасно! Завършихме с трениране на удари с ръце и ритници. Всичко това беше гарнирано със солидна доза разтягане. За около час и нещо. Мускулната треска започна вчера привечер и направо ми се ревеше.

Вторник (01.09) - ден две. Та както споменах, мускулната треска беше умопомрачителна, но геройски издържах предвиденото за деня, а именно само Tae-bo Cardio и малко разтягане.

Сряда (02.09) - ден три. Горната преса ме скъсва от болка когато се опитвам да се протегна, на бедрата почти премина. Днес ми е ден за почивка, по изключение тази седмица тренировките ще са 4, не 5.

И ако една седмица преди сватбата се наложи да стеснявам роклята, ще черпя, няма да се ядосвам :)

Изгубена красота

Преди около два месеца с Боби решихме да пообиколим част от центъра на София и да увековичим много красиви, но запуснати сгради. За целта пуснахме и специална тема в Skyscrapercity. Идеята беше да правим ъпдейти често, но по една или друга причина сме си още на ниво първи фототур.

Малко демо, а на когото му е интересно, може да разгледа цялата тема тук.
Снимките са мои и на Боби, а в темата са публикували и други потребители от Skyscrapercity




Всъщност това е и покана към Боби да се размърда и скоро да си направим пак фототур :)

Вода

Изплаквайки една бутилка, преди да я хвърлиш в коша за рециклиране, ще изхабиш далеч по-малко вода от нужната за производството на нова такава.

Този участък се поддържа от НАПИ? А останалите?

Откакто съществува Национална агенция "Пътна инфраструктура", по знайни и незнайни места по нашата мила родина се появиха лицемерни табелки с текст (перефразирам): "Този участък от пътя се поддържа от Национална агенция "Пътна инфраструктура"...." и то около току-що ремонтирани отсечки, които, всеки ще се съгласи, не са кой знае колко много из републиканската инфраструктура. Скоро се разходих из едни краища на Западна България, чиито пътища явно не се поддърат от НАПИ. И ми стана едно такова криво. Сами преценете:







(Снимките са от пътя Трън - Стайчовци - Горна Мелна)