Random thoughts

Buba's Bootcamp - трансформацията

2009-09-24T15:07:00.003+03:00

След три седмици усилени тренировки по 4 пъти седмично (оказа се, че при 5 наистина ще измра) дойде времето на един друг boot camp - ремонтният, който се оказа не по-малко уморителен. Та да си дойдем на думата, новото редовно занимание (освен сватбата) се нарича "Мисия нашият дом" и ще представлява едно не само козметично обновяване на мястото, на което ще живеем. Надявам се да ни остават време и сили за традиционния bootcamp, въпреки че до 11 октомври едва ли ще стане. След сватбата (на 3 октомври, все се каня да напиша нещо и за нея) заминаваме на СПА, а в деня след завръщането сме на кръщене на племенника Давид. Не съм проверявала резултати от експеримента в мерки, само мога да споделя колко тонизирана се чувствам, колко приятно е усещането под душа, след като си се изпотил здраво заедно с Били Бланкс. Обещавам си да намирам време поне два пъти седмично по време на усиления ремонт, а ако са три ще е още по-доволно.

Buba's bootcamp - ден пети

2009-09-04T21:37:00.003+03:00

Да кажем, че след успешното начало на този експеримент, засега той протича все така успешно. Основната мускулна треска ми мина, а вчера тренировката беше като песен. Тае-бо, корем, лицеви опори (да, да! 4 серии по малко бройки, но все пак бройки!) и ритници+удари. В резултат на лицевите и постараването ми в ударите, днес имам мускулна треска (съвсем слаба) на неподозирани места по гърба и леко по ръцете.

Днес беше четвъртата тренировка за седмицата. Издеяних тае-бото, а по план днес ми се полага само това. Следват два дни почивка. От другата седмица тренировките ще са 5.

Buba's Bootcamp - ден трети

2009-09-02T13:17:00.003+03:00

Хората, които контактуват достатъчно редовно с мен, би трябвало да знаят, че от години (поне 3) се боря да изградя навика да спортувам. Няма да обвинявам когото и да било за това, че въпросният навик не е бил изграден навремето. Явно причината е била основателна. Та същите тези хора знаят, че имам няколко пъти по три месеца активно спортуване (кардио + силови), през които само аз знам колко добре се чувствах. Явно третият месец за мен е като някаква неосъзната психологическа граница, която всеки път се надявам да преодолея. Та не това беше мисълта на този постинг.

В неделя (30 август) с Павлин гледахме предаване - туристически гид за Лос Анджелис. В него водещият взимаше участие в какви ли не дейности, като една от тях беше някакъв вид Bootcamp, който е с продължителност 6 седмици (по 5 тренировки на седмици, от понеделник до петък) и цели да вкара наглед обикновени хорица в добра спортна форма. На моят коментар: "Невъзможно", той реши да ме опровергае. Каза ми, че след такъв период на тренировки с такъв интензитет, ще усещам много голяма разлика. Хм, замислих се, това си е хвърлена ръкавица. До сватбата остават точно 5 седмици, нашият Bootcamp ще е толкова (едва ли някой очаква на медената си седмица да се скъсвам от тренировки). И приех предизвикателството, с обещанието да не се отказвам, каквото и да ми струва това.

Понеделник (31.08) беше първият ден. Стартирахме с добре познатото ми Tae-bo Cardio, което вече знам наизуст, но ми е приятно да правя. Следваха 8-минутните упражнения за корем, както и четири серии лицеви опори или подобия на тях, тъй като съм отвикнала и това е ужасно! Завършихме с трениране на удари с ръце и ритници. Всичко това беше гарнирано със солидна доза разтягане. За около час и нещо. Мускулната треска започна вчера привечер и направо ми се ревеше.

Вторник (01.09) - ден две. Та както споменах, мускулната треска беше умопомрачителна, но геройски издържах предвиденото за деня, а именно само Tae-bo Cardio и малко разтягане.

Сряда (02.09) - ден три. Горната преса ме скъсва от болка когато се опитвам да се протегна, на бедрата почти премина. Днес ми е ден за почивка, по изключение тази седмица тренировките ще са 4, не 5.

И ако една седмица преди сватбата се наложи да стеснявам роклята, ще черпя, няма да се ядосвам :)

Изгубена красота

2009-07-03T11:00:00.004+03:00

Преди около два месеца с Боби решихме да пообиколим част от центъра на София и да увековичим много красиви, но запуснати сгради. За целта пуснахме и специална тема в Skyscrapercity. Идеята беше да правим ъпдейти често, но по една или друга причина сме си още на ниво първи фототур.

Малко демо, а на когото му е интересно, може да разгледа цялата тема тук.
Снимките са мои и на Боби, а в темата са публикували и други потребители от Skyscrapercity

Всъщност това е и покана към Боби да се размърда и скоро да си направим пак фототур :)

Вода

2009-06-27T13:40:00.002+03:00

Изплаквайки една бутилка, преди да я хвърлиш в коша за рециклиране, ще изхабиш далеч по-малко вода от нужната за производството на нова такава.

Този участък се поддържа от НАПИ? А останалите?

2009-06-25T20:34:00.008+03:00

Откакто съществува Национална агенция "Пътна инфраструктура", по знайни и незнайни места по нашата мила родина се появиха лицемерни табелки с текст (перефразирам): "Този участък от пътя се поддържа от Национална агенция "Пътна инфраструктура"...." и то около току-що ремонтирани отсечки, които, всеки ще се съгласи, не са кой знае колко много из републиканската инфраструктура. Скоро се разходих из едни краища на Западна България, чиито пътища явно не се поддърат от НАПИ. И ми стана едно такова криво. Сами преценете:

(Снимките са от пътя Трън - Стайчовци - Горна Мелна)

Спорт

2009-06-04T18:18:00.003+03:00

Спортът е хубаво нещо. Носи ти удовлетворение, здраве, красота. Обаче в някои свои форми за мен е ужасно извратен. Фитнес културата например. Перченето и пъшкането в залата пред останалите посетители е потресаващо. Ходенето на фитнес, само за да кажеш, че видиш ли "аз ходя на фитнес" ми се струва лишено от всякакъв смисъл. Купуването на "екип за фитнес", "чанта за фитнес", едва ли не "бижута за фитнес" (?!!) е нещото, по което можете да познаете дали някой ходи там, за да спортува или да си приказва.

Другото извратено нещо е парадирането пред хората колко и как сме тренирали, особено ако отсрещният е убеден, че ти не можеш по никакъв начин да постигнеш тези спортни резултати при настоящия си тонус. Кому е нужно? Споделяйки неистини, не лъжем ли себе си? Не е ли идеята на спорта да се чувстваш добре, тонизиран, пъргав, да ти се иска да полетиш? А не да казваш "виж, как аз спортувам", а всъщност да си все същото превтасало тесто.

Много глупости избълвах, но все пак е четвъртък, а и отново съм на работа. След малко отивам да се раздвижа и да си подредя мислите.

Първи постинг

2009-05-30T09:23:00.001+03:00

Винаги съм смятала, че поддържането на блог е привилегия на хора, притежаващи дар слово. Последните ми наблюдения донякъде потвърдиха тази теория, донякъде я опровергаха. Направих регистрацията си отдавна, но не съм писала. Не е като да не съм изпитвала необходимост да излея напиращите "мисли" от главата си. Не се сещах за това място. И както много неща в моя живот, това също е експеримент. Да видим.